От далечния 4 юни, когато за последно бях провокирана да напиша няколко реда, ето че аз отново съм тук. Не знам дали искам да пиша за безумното си щастие или промените, които настъпиха през последните 2 месеца и половина... Във всеки случай, те са толкова силно обвързани, че само тези, които ме познават, могат да опишат как по-скоро се чувствам!
През всичките тези години никога не бях губила мечтата си да бъда това, което искам и още повече там-където то ме дърпа. И веднъж почувствала оживителната сила на океана - му се отдадох! Сега съм негова и в сянката на оставащите до заминаването ми дни подготвям цялото си същество за нашата безкрайна среща.
Не знам дали трябва да крещя в наслада или просто да оставя мълчанието да изрази необхватността на чувствата ми, които най-после са истински, споделени... И днес аз вече Дишам! Вдишвам въздуха с такава наслада и като пеперуда, която с пърхането си е разнесла тичинков прашец, раздавам любов!
Заминавам! И днес това е погълнало всичките ми мисли!
Спокойна, сигурна, с доверие!
Аз идвам при теб!
НА добър час мила !!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Павката :***
ОтговорИзтриванеБъди щастлива!Лек път и безкрайна радост.....
ОтговорИзтриване