Млякото на скръбта

Една изключителна, толкова истинска и драматична история, отразила тежките времена на тероризма през 80-те години на двадесети век в Перуанските Анди.

"La teta asustada" ("The Milk of Sorrow") или "Млякото на скръбта" е може би най-добрият испаноезичен филм, правен през последните десетилетия, който съм гледала.

Режисиран от Клаудия Йоса (Claudia Llosa) и участието в главната роля Магали Солиер (Magaly Solier), филмът разказва за последиците от страха и мъката на жените, изнасилвани по времето на политическото насилие в Перу (1980-1992).

Млякото на скръбта, или така е наричано онова рядко заболяване от страх и страдание, предавано от майките на децата чрез кърмата.

Въпреки че филмът не уточнява времето и мястото, когато са били извършвани издеятелствата върху много перуански жени, песните, изпяти на кечуа от майката на главната героиня предават така достоверно истинския ужас, преживян през времето на тероризма. Време, когато жените са тичали плахо по улиците, с вкопчени ръце към стените на заобикалщите ги сгради, криели са се в планините и са втъквали картоф във вагината си, за да се предпазят от бременност, като последица от множеството изнасилвания.

Филмът разкрива вътрешната драма на Фауста, чието заболяване сякаш е "откраднало душата и". Тя живее със страха от ужасните истории на починалата пред очите и майка, в свят на травми и страдания, отблъскващ всички около нея, най-вече мъжете.

Преживяваща миналото на фона на по-безопасното настояще, Фауста прави с тялото си всички онези неща, които са правели жените по времето на военните конфликти.

"No ves como quieres seguir viviendo!!"("Не виждаш ли, че искаш да продължиш да живееш!!"). Фауста се изправя малко по малко срещу страховете си, провокирана от действията на своя чичо и градинаря, който печели доверието й, общувайки с нея на родния и език-кечуа.

Един филм, пропит с толкова много болка, че сякаш спира дъха!

Един филм, който ме принесе в света на жената, имала участта да изживее страха на войната.

Един филм, който със сигурност заслужава да се види.

И някак си остава надежда...в света на страданието. Надеждата, показана чрез символа на морето!

Филмът е номиниран и спечелил редица награди, сред които - за най-добър чуждестранен филм, за най-добър испаноезичен филм, за най-добра главна роля и т.н.