Чудесно е, когато виждаш усмихнати лица! Някак си те зарежда с особен тип енергия! Още повече, ако това е резултат от усиленатат ти работа.
Не така стои въпросът със студентските общежития, когато след неуморни нощи, прекаране пред компютъра, в усилия справедливо да дадеш на всеки студент заслуженото му (общежитие). И въпреки това винаги ще възцарява недоволството! Онова недоволство, породено от това, че "студентът винаги е прав".
За последните две годин се научих да вниквам внимателно в тази психика и да се опитам да изясня, че има неща, които дори ние - младите, не можем да променим. И въпреки че всяка една нормативна уредба или заповед търпи промени, то тя остава неизменена като идейно съдържание! Различни остават стъпки, по които тя се следва.
За какво мечтате всеки първокурсник, напуснал родния град (село), вдишал от посивелия въздух на Софйското поле? Някои мечтаят да станат велики учени (въпреки, че те са вече на изчезване), други купнеят да се отдадат на покварния живот, а трети просто не знаят за какво са тук!
Разбира се, в реда на нещата остава въпросът с няколкогодишното пребиваване и къде всеки студент ще полага "морно тяло". Мигом изниква така болезнената тема, наречена "Студентски общежития". "Еманацията" на студентското мислене е достигнала вече такива граници, че идеята за малка стаичка, в която просто да успееш да преживееш следващите няколко години, се превърна в долнопробен бизнес, в който нуждаещият винаги търпи щети от всякакъв порядък.
Ето така изглежда едно "средностатистическо" студентско общежитие
За съжаление в една така объркана университетска система, в която изпъква единствено името и добрите стари традиции, нещета стават все по-лоши. Съвестността остава неоценена, социалните възможности пренебрегнати... Оцеляват единствено т.н. връзкари, или тези, които с бърза мисъл и голям джоб успяват да изпреварят другите!
Двегодишният ми опит като че ли понякога се оказва ненужен, за да се справя с неправдата. Крепи ме единствено мисълта, че видях стотици усмихнати лица, на които подарих доверие и добро отношение! И това доверие прерастна в приятелства!
Да живее Алма Матер!
Не така стои въпросът със студентските общежития, когато след неуморни нощи, прекаране пред компютъра, в усилия справедливо да дадеш на всеки студент заслуженото му (общежитие). И въпреки това винаги ще възцарява недоволството! Онова недоволство, породено от това, че "студентът винаги е прав".
За последните две годин се научих да вниквам внимателно в тази психика и да се опитам да изясня, че има неща, които дори ние - младите, не можем да променим. И въпреки че всяка една нормативна уредба или заповед търпи промени, то тя остава неизменена като идейно съдържание! Различни остават стъпки, по които тя се следва.
За какво мечтате всеки първокурсник, напуснал родния град (село), вдишал от посивелия въздух на Софйското поле? Някои мечтаят да станат велики учени (въпреки, че те са вече на изчезване), други купнеят да се отдадат на покварния живот, а трети просто не знаят за какво са тук!
Разбира се, в реда на нещата остава въпросът с няколкогодишното пребиваване и къде всеки студент ще полага "морно тяло". Мигом изниква така болезнената тема, наречена "Студентски общежития". "Еманацията" на студентското мислене е достигнала вече такива граници, че идеята за малка стаичка, в която просто да успееш да преживееш следващите няколко години, се превърна в долнопробен бизнес, в който нуждаещият винаги търпи щети от всякакъв порядък.
Ето така изглежда едно "средностатистическо" студентско общежитиеДвегодишният ми опит като че ли понякога се оказва ненужен, за да се справя с неправдата. Крепи ме единствено мисълта, че видях стотици усмихнати лица, на които подарих доверие и добро отношение! И това доверие прерастна в приятелства!
Да живее Алма Матер!
Няма коментари:
Публикуване на коментар