Страст по испански...

Естрея Моренте (Estrella Morente) или просто жената, която не само пее и танцува фламенко, а съпреживява цялото усещане за Испания...


Една магия, която най-справедливо заслужава името си - а именно"звезда".

Едва ли скоро би могло да ми се случи нещо по-хубаво от това - да стана част от незабравимите и изпълнения. Обаятелното и излъчване, както и страстната музика и пригласящите я женски гласове, не само пленяват сетивата ти, а те отнасят без съмнение на юг от Пиринеите.
Няма да скрия, че очите ми се изпълниха със сълзи, когато я слушах. Чувствах се, като че ли съм далеко от нещата, които най-силно обичам и не може да са до мене. Сърцето ми биеше, а всеки момент бе изпълнен с уникално преживяване.
Традиционната фолклорна музика, ритъмът, китарите, страстта... така силно ме обгърнаха, че за миг забравих какво всъщност правя там.


Лицето и все едно беше зашито с една така нежна и мила усмивка, а тръпчинките по бузите подсказваха колко бе щастлива.

Благодаря, разбира се, на Мустафа, който взе билети за втория ред в залата, та да мога да се насладя визуално.
Странно е, когато така силно искаш нещо, а е така сложно е да го имаш. Чудя се в такива моменти - борбеността не е ли просто самоутеха?! Колко силно трябва да следваме мечтите си, за да ги направим реалност?!


В едно свое интервю, Естрея Моренте казва: "За мен това е най-важното, най-хубавото нещо, което би могло да ми се случи - да съм родена точно там, където съм се родила." Уви, за всички ни това е важно, но понякога си мисля, че корените на душата ми са някъде там - по крайбрежието на Андалусия, хладния полъх от Сиера Невада и аромата на цветята в Гранада...
И в купнежа си да докосна този блян - ме поглъща онова странно усещане, че съм така далеко... Може би само за сега!