Едва ли някой някога е чувал за град, наречен Могер (Moguer)...
Разположен на левия бряг на Рио Тинто, като че ли с пръст би докоснал бреговете на залива Кадис (El Golfo de Cadiz) в югозападна Испания.
Независимо от броя на населението - около 17 хил. души, Могер се нарежда сред градовете, съхранили духа на Испания. Фламенкото живее с все по-голяма страст, а вярата на хората в Девата превръща този малък град в извор на милосърдие.
Съчетанието на античното с модерното е така преливащо, че напомнят романтичните поеми, писани по улиците на града.
Възникнал като римско селище, в чийто център се издигала величествена кула, прахта по тротоарите като че ли все още помни тъжния спомен от мюсюлманското нашествие...
"Te llevaré Moguer a todos los lugares y a todos los tiempos, serás por mí, pobre pueblo mío, a despecho de los logreros, inmortal" са думите, с които Хуан Рамон Хименес Монтесон (Juan Ramón Jiménez Mantecón) обезсмъртява родния край в поемите си... Красиво е!
Легендите, разказвани от всяко дете в Могер, добавят към романтиката на града мистериозен привкус. А вечният аромат на плодове с ритъмът на фламенко прегръщат сетивата.
И кой би отказал такава прегръдка в прохладните андалусийски нощи?!
Не бих могла да бъда аз...
Разположен на левия бряг на Рио Тинто, като че ли с пръст би докоснал бреговете на залива Кадис (El Golfo de Cadiz) в югозападна Испания.
Независимо от броя на населението - около 17 хил. души, Могер се нарежда сред градовете, съхранили духа на Испания. Фламенкото живее с все по-голяма страст, а вярата на хората в Девата превръща този малък град в извор на милосърдие.
Съчетанието на античното с модерното е така преливащо, че напомнят романтичните поеми, писани по улиците на града.
Възникнал като римско селище, в чийто център се издигала величествена кула, прахта по тротоарите като че ли все още помни тъжния спомен от мюсюлманското нашествие...
"Te llevaré Moguer a todos los lugares y a todos los tiempos, serás por mí, pobre pueblo mío, a despecho de los logreros, inmortal" са думите, с които Хуан Рамон Хименес Монтесон (Juan Ramón Jiménez Mantecón) обезсмъртява родния край в поемите си... Красиво е!
Легендите, разказвани от всяко дете в Могер, добавят към романтиката на града мистериозен привкус. А вечният аромат на плодове с ритъмът на фламенко прегръщат сетивата.
И кой би отказал такава прегръдка в прохладните андалусийски нощи?!
Не бих могла да бъда аз...
Няма коментари:
Публикуване на коментар