На брега

Една година, едно море и толкова много пясък, посипал ръцете ми. 

Намокрих лицето си хиляди пъти, за да отмия страха, за да видя по-ясно СЕГА без да се губя в илюзорни циклони.

Посипах в сърцето си вяра, надежда, страдание, за да бъда  по-истинска, но не и мечтателка.

Докоснах култури, езици и чужди илюзии. Заминавах далеко от себе си и пак се завръщах, със скъсани дрехи, с побеляло от сол лице и с толкова макове... увехнали, но ярко червени.

И ето ме пак на брега, от който оплавах преди толкова време!

Растат отново гневът ми, смехът ми, радостта и тревогите... Расте и душата ми с тях.

И отново на брега на морето, сама очаквам всеки изгрев, всеки залез...