И колко още такива моменти ме чакат? В илюзиите на колко истини ще се пробуждам всяка сутрин? Колко ли пеперуди ще почувствам, за да заслужа нечия любов?
И тленността на всички онези неща, на всични онези, на нас самите, които обичаме, ще правят илюзиите по-лъжливи, по-болезнени, по-тъжни.
Понякога в колебанията на действията съзнаваме магията на малките моменти и в порива се впускаме както никога! И може би, така трябва да бъде винаги... И не е важно какво толкова ще оставим след себе си, ако никога не сме се научили да живеем за себе си!
Талантът се култивира в самота, казва непоколебано Гьоте. Самотата ражда хуманизъм, четейки Цвайг, но преди всичко самотата е дългиат път в това да разберем себе си, преди да се отдадем на другите!
И днес, в разцъфващата пролет на живота, на света, потопени в първите мартенски лъчи на неугасващото слънце, е време да раздадем цветовете на мислите си. Онези мисли - по-позитивни от всякога, по-хуманни, по-авантюристични, по-животворни. Време е да забравим тъжнатите и едноцветни дни! Време е да забравим да мислим за далечното бъдеще и да се отдадем на безкрайното настояще! Време е да разтворим ръце, без да очакваме да хванем пеперуди! Време е да затворим очи и без притеснение да ги оставим под капките дъждовна вода! И макар в сянката на малко илюзии нека продължаваме да мислим за "единствения" миг, който очакваме измежду многото, които трябва да изживеем - преди всичко за себе си!
И с това аз изпълвам своята философия ДНЕС!
И тленността на всички онези неща, на всични онези, на нас самите, които обичаме, ще правят илюзиите по-лъжливи, по-болезнени, по-тъжни.
Понякога в колебанията на действията съзнаваме магията на малките моменти и в порива се впускаме както никога! И може би, така трябва да бъде винаги... И не е важно какво толкова ще оставим след себе си, ако никога не сме се научили да живеем за себе си!
Талантът се култивира в самота, казва непоколебано Гьоте. Самотата ражда хуманизъм, четейки Цвайг, но преди всичко самотата е дългиат път в това да разберем себе си, преди да се отдадем на другите!
И днес, в разцъфващата пролет на живота, на света, потопени в първите мартенски лъчи на неугасващото слънце, е време да раздадем цветовете на мислите си. Онези мисли - по-позитивни от всякога, по-хуманни, по-авантюристични, по-животворни. Време е да забравим тъжнатите и едноцветни дни! Време е да забравим да мислим за далечното бъдеще и да се отдадем на безкрайното настояще! Време е да разтворим ръце, без да очакваме да хванем пеперуди! Време е да затворим очи и без притеснение да ги оставим под капките дъждовна вода! И макар в сянката на малко илюзии нека продължаваме да мислим за "единствения" миг, който очакваме измежду многото, които трябва да изживеем - преди всичко за себе си!
И с това аз изпълвам своята философия ДНЕС!
Няма коментари:
Публикуване на коментар