Стотици жени се прибират днес в дома си в страх да прекарат поредната "спокойна" нощ до съпрузите им. Безброй остават не толкова физическите, а психологически белези, запачетани в мислите на нелекото работно ежедневие, запълнено от ужасявашияте удари на мъжкото самочувствие. Безброй са опитите да спасиш съществуването на едно цяло, родило се някога от чувства и симпатия, от безприкословно отдаване в името на любовта, увековечено единствено с думичката "Да!".
За съжаление днес мнозина забравяме или просто не искаме да мислим за онзи, който в името на "правилното" заспива с подпухнало лице и насълзени очи! И защо? - Защото в реда на нещата е да мислим, че нашата съдба е уникална и не бихме могли да бъдем част от една такава "участ"!
Проблемът с насилието върху жени, независимо от техния социален статус, семейно положение или възраст, остава несъмнено един от наболелите в обществото днес. И някак си остава трудно да се надживеят патриархалните схващания и взаимоотношения, които отричат правата на жената и я подлагат на сексуално, физическо и психическо насилие. Остава единствено страхът да потърсиш помощ!
И независимо от приетите нормативни документи, в т.ч. Закон за защита от домашното насилие, организации и движения, защитаващи правата на жената, всичко остава всякаш неизказано... Дали защото тази така съдистична форма на насилие и тормоз превърна жената в равнодушен мазохист? Дали защото правото да бъдеш чут е равно на невъзможността да останеш жив от нечия агресия?
През ноември 2004г бе оранизиран Свтовен марш на жените, пострадали от насилие в зоните на конфликт, окупация, войни и във всекидневния си живот, в който участваха жени от 163 страни. Проведоха се семинари и срещи, които имаха за цел една оптимистична промяна.
И на фона на световната инициатива за борба с насилието, в България нещата губят все повече контрол. Дали защото съдът прекратява делата от подадените жалби, или защото все повече мъже търсят доказване на "мъжество" под ударите и в сълзите на една жена, това остава неизяснено!
До кога?!
За съжаление днес мнозина забравяме или просто не искаме да мислим за онзи, който в името на "правилното" заспива с подпухнало лице и насълзени очи! И защо? - Защото в реда на нещата е да мислим, че нашата съдба е уникална и не бихме могли да бъдем част от една такава "участ"!
Проблемът с насилието върху жени, независимо от техния социален статус, семейно положение или възраст, остава несъмнено един от наболелите в обществото днес. И някак си остава трудно да се надживеят патриархалните схващания и взаимоотношения, които отричат правата на жената и я подлагат на сексуално, физическо и психическо насилие. Остава единствено страхът да потърсиш помощ!
И независимо от приетите нормативни документи, в т.ч. Закон за защита от домашното насилие, организации и движения, защитаващи правата на жената, всичко остава всякаш неизказано... Дали защото тази така съдистична форма на насилие и тормоз превърна жената в равнодушен мазохист? Дали защото правото да бъдеш чут е равно на невъзможността да останеш жив от нечия агресия?
През ноември 2004г бе оранизиран Свтовен марш на жените, пострадали от насилие в зоните на конфликт, окупация, войни и във всекидневния си живот, в който участваха жени от 163 страни. Проведоха се семинари и срещи, които имаха за цел една оптимистична промяна.
И на фона на световната инициатива за борба с насилието, в България нещата губят все повече контрол. Дали защото съдът прекратява делата от подадените жалби, или защото все повече мъже търсят доказване на "мъжество" под ударите и в сълзите на една жена, това остава неизяснено!
До кога?!
Лошо, лошо, лошо....
ОтговорИзтриванеОще един трудно решим проблем от съвременното общество, който по-скоро се корени в индивидуалността, отколкото в обществеността.
ОтговорИзтриванеЕдин принципен въпрос - изричността на защита на жените в специален закон, нормативен акт и т.н. не противоречи ли на принципа за дискриминация на половете и еманципацията на съвременната жена? Въпросът ми е принципен и е породен от някои мои впечатление от последните два месеца.
Аз мисля, че той е резултат от същата диксриминация...Една такава ситуация на насилие и терор не иска ли да постави жената в положение - по-ниско от присъщото и?! За каква еманциапция говорим тогава?!И не се ли парадира с това надмощие на мъжа - физически и психологически?
ОтговорИзтриванеВъпросът е, че системата за защита на точно тези жени - не функционира...А това рефлектира върху идеята за живота на човека!
Аз съм била част от такова ежедневие - да се прибираш вкъщи със страх и да се притесняваш всеки път, когато ключът се завърти и знаеш, че е баща ти. Налагало ми се е с майка ми да търсим подкрепа в полицията и в кризисен център по проблемите с домашното насилие.
ОтговорИзтриванеТака че от опит мога да кажа, че това, което макар и слабо, но ни помагаше, беше притеснението у баща ми от съдебна разправа при евентуални по-тежки обстоятелства и разбира се кризисния център, който поне откъм обществено присъствие вдъхваше респект. Така че евентуален по-строг закон срещу домашното насилие сам по себе си не би предотвратил това явление, но би намалил проявленията му. Вярвам, че повече мъже ще се замислят върху постъпките си и ще се контролират.