Всички навярно спомняме тъжната, но пълнеща с Родолюбие история на Българските Герои! Факт, за съжаление, остава забравената саможертва, която тези дни ме накара да изпитам едно така вдъхновяващо пътуване из малките възрожденски градчета, скрити между Стара планина и Средна гора.
Пътуването с колегите от специалност География (Г-4) и бъдещите "кметове" и "областни управители" припомни делото на онези светила в българската история, които днес сещаме единствено с усмивка и спомени, от изучаваното в училищните години. В може би модерния живот, който се опитваме да живеем днес, едва ли отдаваме вече такова внимание на събитията, от които гордо трябва да се наричаме Българи пред Света!
И въпреки мрачните лица на жителите на Панагюрище, празните улици на Карлово, шарените балони до паметника на Вазов в Сопот и джиповете по тротоарите на Клисура - вдъхновяващ остава онзи дух за непреклонение и свобода, които зареждат съзнанието с положителна енергия!
За миг като че ли изпитах вълненията на онези славни Българи, осъзнали смисъла на Свободата, дръзнали да отстоят силата на духа на цял един народ!
Прекланям се пред делата и личностите им!
Сред истинските българки като емблема остава името на Райна Княгиня, посветила живота си в една кауза, наречена Свобода!
О, знам, и в гроба - пак ще да живея,
ще млъкна, но в душата пак ще пея.
Живота любях, но не го окрадох:
Българийо, аз всичко тебе дадох:
душа, сърце, любов, зари небесни,
от теб приети - върнах ти ги в песни.
Малцина се досетиха за Боримечката, черешовото топче и кланетата в Клисура!
И когато затворим очи насред улиците на Копривщица си мислим колко сме щастливи, защото днес оглеждаме себе си в историята, чувстване настоящето в мечтите на Левски и с наведена глава слушаме "Да се завърнеш..." в родния дом на Д. Дебелянов!
Пътуването с колегите от специалност География (Г-4) и бъдещите "кметове" и "областни управители" припомни делото на онези светила в българската история, които днес сещаме единствено с усмивка и спомени, от изучаваното в училищните години. В може би модерния живот, който се опитваме да живеем днес, едва ли отдаваме вече такова внимание на събитията, от които гордо трябва да се наричаме Българи пред Света!
И въпреки мрачните лица на жителите на Панагюрище, празните улици на Карлово, шарените балони до паметника на Вазов в Сопот и джиповете по тротоарите на Клисура - вдъхновяващ остава онзи дух за непреклонение и свобода, които зареждат съзнанието с положителна енергия!
За миг като че ли изпитах вълненията на онези славни Българи, осъзнали смисъла на Свободата, дръзнали да отстоят силата на духа на цял един народ!
Прекланям се пред делата и личностите им!
Сред истинските българки като емблема остава името на Райна Княгиня, посветила живота си в една кауза, наречена Свобода!
О, знам, и в гроба - пак ще да живея,ще млъкна, но в душата пак ще пея.
Живота любях, но не го окрадох:
Българийо, аз всичко тебе дадох:
душа, сърце, любов, зари небесни,
от теб приети - върнах ти ги в песни.
Малцина се досетиха за Боримечката, черешовото топче и кланетата в Клисура!
И когато затворим очи насред улиците на Копривщица си мислим колко сме щастливи, защото днес оглеждаме себе си в историята, чувстване настоящето в мечтите на Левски и с наведена глава слушаме "Да се завърнеш..." в родния дом на Д. Дебелянов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар