Сърцето ми е като вещ без стойност.

В немилост

В здрач

В мъгла

В далечно измерение ...

Кърви стоманена душа!

И в мокра прах

И бледи скули

И в почва без трева...

Мълчанието се губи

И прави от тъгата...

Суха длан!

И хидяли пирони

В старата дъска

В ръжда обливат...

И сутрешна дъга

Блести!

Без цветове...

Разрязва като сърп небе

И прави светлината

В ад.

Във порив вятър

и дихание

и смрътоносен вик

отнася сухото страдание

от празна стая

с нечий лик.