2. Агресията
3. Насекомите
4. Неизвестното
5. Срама
6. Безличието
7. Загубата
8. Болката
9. Слепотата
10. Смъртта
И ако първото и последното са може би най-силната рамка, в която могат да се опишат и обяснят всички останали, страх ме е и да си помисля какво бих направила, ако се случи някое от тях.
Послените дни обширно размислявах за страховете и общуването между хората. И уви, тяхната обвързаност, като факт в човешките взаимоотнишения, поставя редица въпроси за това как да преодолеем себе си, за да спрем да се страхуваме!
Много често в пожеланията за рожденни дни написвам - "Преоткривай се" с идеята именно за това. Една идея, която малцина успяват да направят реалност по пътя на себепознание и обвущане с обкръжаващото го! Защото скритите ни страхове остават завинаги скрити в сянката на себезалъгването или просто премълчаването им. Малцина говорят за страховете си като част от живота. Други споделят част от тях в надеждата да се почувстват малко по-щастливи! Но докато всички не ги запишем на едно от онези малки листчета, които винаги се въртят в джоба на палтото или дънките, поглеждайки ги, когато мълчаливо пътуваме в автобуса или чакаме пред лекарския кабинет, няма да успеем с ясно съзнание да се научим да ги примемаме, за да опознаем и себе си, за да се изправим с ясно съзнание срещу тях!
Послените дни обширно размислявах за страховете и общуването между хората. И уви, тяхната обвързаност, като факт в човешките взаимоотнишения, поставя редица въпроси за това как да преодолеем себе си, за да спрем да се страхуваме!
Много често в пожеланията за рожденни дни написвам - "Преоткривай се" с идеята именно за това. Една идея, която малцина успяват да направят реалност по пътя на себепознание и обвущане с обкръжаващото го! Защото скритите ни страхове остават завинаги скрити в сянката на себезалъгването или просто премълчаването им. Малцина говорят за страховете си като част от живота. Други споделят част от тях в надеждата да се почувстват малко по-щастливи! Но докато всички не ги запишем на едно от онези малки листчета, които винаги се въртят в джоба на палтото или дънките, поглеждайки ги, когато мълчаливо пътуваме в автобуса или чакаме пред лекарския кабинет, няма да успеем с ясно съзнание да се научим да ги примемаме, за да опознаем и себе си, за да се изправим с ясно съзнание срещу тях!
Никога човек не бива да се страхува от нищо.Страхлив ли си , значи си слаб - и физически и душевно.Нужно е филосовски да поглеждаш напред в живота.Та дори и за смърта.Няма неизбежни неща, няма нищо без край.Всяко начало има край.Пък може господ така да е решил да преминеш всичко това , за да бъдеш щастлива после.След всяка буря грейва слънце, след всяка нощ идва ден ,след всяко лошо следва хуваво
ОтговорИзтриванеДано да си прав/права!
ОтговорИзтриванеАко на всичко гледахме философски, нямаше да оценим малките неща, за да разберем, че живеем, а не просто съществуваме!
Нима гледането философски на нещата ни възпира да оценяваме малките неща? Според мен, то ни дава необходимото спокойствие, което ни е необходимо да се зарадваме на малкото. Дава ни простор да отворим очите си за невидимото.
ОтговорИзтриванеЧестно казано не разбрах логиката на подредба на тези страхове или може би просто си ги написала ей така, както казваш ти, събирайки листчетата от джобовете си. Знаеш ли, много ме изненада тази тема-за страха, хванах се, че не съм мислила досега за нея. Мислила съм за дребни страхове, но за страха като някаква категория не и затова може би моят опит за страха може да се обобщи така: той не съществува, да не съществува. Точно както злото е не-битие и процес на развала на съществуващото, то старахът, мисля си е едно голямо, болезнено очакване на всеки вид лишение, пред което може да ни озправи животът. Ние не знаем дали ще сме сами, дали ще изгубим конкретен някой или нещо, но самата идея ни плаши. Следователно сме твърде материални.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеНяма някаква определена последователност във въпросната "класация"...
ОтговорИзтриванеХареса ми идеята за това, че страхът не съществува, въпреки, че сам по себе си той е плод на човешката мисъл, следствие от заобикалящото ни, прекомерното лишаване или задоволяване....знам ли?!
Въпросът е, че се страхуваме да пишем, респ. говорм, за страховете си...Дори аз не съм изказала всичките си мисли по тази причина...