неделя, 8 ноември 2009 г.

Хуан Антонио Берниер (Juan Antonio Bernier)

Човек се привързва към нещата, които харесва, още повече, когато има възможността да ги види/опознае на живо. Така стана и с моето познанство с Хуан Антонио Берниер снощи, в клуб Liquer в София. "Испанската нощ", както я наричам, беше сред най-вълнуващите ми преживявания последните няколко седмици. И за мое щастие, имах честта да се запозная с толкова много хора от така обожаваната страна, че в един прекрасен момент се слях като че ли с мислите, речта, поведението им...
Започнах да се запознавам с творчеството на Хуан Антонио Берниер още преди година, когато съвсем не случайно попаднах на негова снимка, изпратена от негова приятелка и колежка в Бургас. Какви случйности само... А може би не?! И снощи, подавайки ми ръка, целувайки ме, аз видях човека предизвикал всички онези въздишки по стиховете си... Малко се увличам, може би...



Въпросният господин е роден на 8 ноември 1976 г в град Кордоба, област Андалусия, Испания. Започва да пише много млад и на 22 години вече публикува първата си книга - "Брегът на сънищата" (La costa de los sueños), последвана от "Свелини в гората" (Luces dentro del bosque) и най-известната му книга, издадена през 2004 г - "Така прави птичката" (Así procede el pájaro). За последната стихосбирка Хуан Антонио Берниер печели година по-късно наградата "Критично око". Вълнуващо е, нали? И още по-интересен факт е, че въпросната стихосбирка застава в челната десятка за най-продаваните книги в Испания, от които той е единственият жив автор!
Все още не мога да опиша вълнението си от отминалата нощ... Освен че споделяме една и съща страст по испанския писател Хуан Рамон Хименес (Juan Ramon Jimenez), единствено мога да се надявам отново да го срещна... Някъде в България и като че ли по-вероятно в Бургас, където в момента преподава испански език и литература.
А това, което ми остава в момента, е да споделя с вас някои от неговите стихове, преведени и в оригинал...


Поема на Фернанда

Мисля, че не,
но ти казвам,
че мога да правя неща с ръцете си.

Казвам го и мисля
за тебешири и черна дъска.
Аз не съм като теб, като теб с твоята виола.

Една поема не се пише с ръцете.

Не знам, може би, предполагам, обаче

Когато двама се прегръщат.
Човек се чувства,
не знам,
като изпълнен отвън.

И в ритъм улицата
продължава да се движи и без нас,
денят минава така
и не ни засяга,
защото си красива

и моята красота се стреми към твоята.

Сега вече знам,
започнах да ти пиша поема
и я пиша бавно,
когато сме тук,
в пустотата между нас.

По време на ненужната разходка

По време на ненужната разходка
въздухът разхвърля леко
пожълтелите листа
на безименни дървета
по шосето,
което отпочива влажно
като опашката на котка.

Ако в този празен час
мисълта заемеше
формата си най-обикновена,
щеше да приеме форма на небе,
покрив, тъкани, револвер,
не преди това да вземе
формата на някое лице,
почувствано далечно.


EL INVIERNO, DE NUEVO

La hierba del solar ha crecido con fuerza.
No ha habido un solo día de este otoño
en que los elementos
le hayan dado la espalda.

Desde aquí puedo verla. Es un regalo
frente al dolor inerte de los muros.
El viento, el sol, las nubes, le han sido favorables
(también ellos, con su espalda de sombra).

En esta edad anómala y terrible,
pienso en mi amor;
se parece a esta hierba.


AMANECE EN EL BOSQUE

Me acerco hasta la puerta. El aire es frío
como el gélido lienzo de una cama vacía
y, aún conmocionado, lo acojo quedamente.

Hay pájaros cantando que, invisibles,
reclaman la atención hacia las hojas
que el bosque solicita. A ras de suelo
lo roza una neblina sin raíces.

Procuro no pensar. Quisiera devolverle
la familiar mirada con que el bosque nos mira.

Atento a lo contiguo, observo -me demoro-
la neblina inconsciente.


ANCIANO EN LA ESPESURA

Un anciano atraviesa la espesura,
camina entre las ramas del silencio
bajo un cielo crispado que desciende
con su lento nublar sobre la tarde.

Como una red tupida de hojarasca
esparcida a la sombra de este bosque,
así es su corazón ya deshojado
que acaricia la luz con mansedumbre.

Con su hatillo de días y el semblante
de quien no ha visto nada en el sendero,
un anciano atraviesa la espesura,
le da, con su mirar, significado.


неделя, 1 ноември 2009 г.

Toп 10 на най-големите ми страхове

1. Самотата
2. Агресията
3. Насекомите
4. Неизвестното
5. Срама
6. Безличието
7. Загубата
8. Болката
9. Слепотата
10. Смъртта

И ако първото и последното са може би най-силната рамка, в която могат да се опишат и обяснят всички останали, страх ме е и да си помисля какво бих направила, ако се случи някое от тях.
Послените дни обширно размислявах за страховете и общуването между хората. И уви, тяхната обвързаност, като факт в човешките взаимоотнишения, поставя редица въпроси за това как да преодолеем себе си, за да спрем да се страхуваме!
Много често в пожеланията за рожденни дни написвам - "Преоткривай се" с идеята именно за това. Една идея, която малцина успяват да направят реалност по пътя на себепознание и обвущане с обкръжаващото го! Защото скритите ни страхове остават завинаги скрити в сянката на себезалъгването или просто премълчаването им. Малцина говорят за страховете си като част от живота. Други споделят част от тях в надеждата да се почувстват малко по-щастливи! Но докато всички не ги запишем на едно от онези малки листчета, които винаги се въртят в джоба на палтото или дънките, поглеждайки ги, когато мълчаливо пътуваме в автобуса или чакаме пред лекарския кабинет, няма да успеем с ясно съзнание да се научим да ги примемаме, за да опознаем и себе си, за да се изправим с ясно съзнание срещу тях!

Размисли...

Никога не съм харесвала комерсиалните събития, или по-скоро онези събирания, които с годините хората правят все по-еднотипни и обезличаващи интересното в тях. Казвам това по повод нощта на 31 октомври или т.нар. Хелуин.
И така! С риск да бъда "анатемосана" ще попитам - Какво за Бога е тази глупост? И как един келтски ритуал днес се превърна в простащка комерсиализация?! - Но това си е моят блог и ще си задавам колкото въпроси поискам :) .
Странно е... Как в този ден се надсмиваме на неща, които очевидно плащат мнозина или ни карат да тъгуваме. Интересно, в една нощ се опитваме да иронизираме смъртта, която със сигурност един ден ще стане наша спътница, докато в други части на света хората вместо надсмешка, с уважение правят подготовка около многовековните рутуали в нейна чест и успокоение на умрелите души.
Мнозина вярват в отвъдното. Уви, аз съм една от тях. И ако един ден аз съм наблюдател от позицията на онзи "свят", където материята е единствено спомен, не бих искала близките ми да участват в такъв карнавал, иронизиращ паметта на мнозина, отдали Богудух, такива, които живеят в мислите на хората със страшни мисли и т.н. и т.н....
И в тази връзка изпитвам възхищение към всички онези, които днес честват Празника на мъртвите (El dia de los muertos), чиито корени се крият от повече от хилядолетие. Ден, в който се почитат умрелите, които някога са дишали наравно с другите, иска се прошка и се отправят молитви в благодарност на даряващата човека с блага Земя. В други западноевропейски страни това е ден на почит на всички светии, ден за прошка, разкаяние и поклон пред чудото, наречено Живот.
Ето, заради това не мога да разбера Хелуин , в контекста на днес-случващото се. Защото ако някога това е било символ, то днес - това е повод да станеш част от обезличаващото комерсиализирано поведение и маниери!
Днес е Архангелова Задушница - една от трите Големи Задушници, които отбелязва Източното Православие. Ден, в който се отдава почит на безсмъртната душа, която не е забравена от живите. И въпреки че ми е тъжно заради това, че наскоро за губих близък роднина, ще спазя традицията и не , за да бъда комерсиална, а защото дълбоко в сърцето си вярвам в смисъла на тези събития.
И със спомена от пълната луна снощи, не толкова спокойната нощ и повече спокойствие от обикновено днес, ще поздравя всички с един някак по-земен празник - Денят на Будителите!


Бъдете будни хора! Бъдете различни и не забравяйте тленността на съществуващото. И не е нужно да бъдеш християнин, езичник, мюсюлманин ...и т.н. , за да носиш вярата в себе си! Онази вяра, която те държи буден за света, за живота... Онази вяра, която вдъхновява уважение, почит, преклонение и любов към земното и неземното! Онази вяра, която те кара да дишаш всеки ден, да се усмихваш, да се чувстваш Човек!