четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Los Abrazos Rotos или поредният шедьовър на Педро Алмодовар



Този човек всеки път ме кара да мисля за толкова много неща... Пропити с толкова много драматизъм, филмите на Алмодовар все по-упорито успяват да ми въздействат... Може би, след последният, който бях изгледала преди месеци - "Завъщане" (Volver), тази вечер се почувствах толкова облекчена и удовлетворена от поредната му продукция.
Озвучен с музиката на Алберто Иглесиас, изрисуван с артисцизма на Пенелопе Крус и Луис Омар, драмата във всяка една сцена и едновременно невероятната романтика, която носи тъгата на героите, всяка сцена оживява така силно пред погледа на зрителя, в случая на мене :) , че просто се пренасяш в друго измерение.
Един мъж, бивш режисьор прекарва 14 година в тъмнина... Той пише, все още обича и живее със спомените за своята голяма и единствена любов - Магдалена (П. Крус). И понеже Алмодовар е майстор в изкуството да обвърже толкова много събития едно с друго и така семпло да покаже взаимопроникващи се драми, на зрителят не му остава нищо друго освен да интерпетира видяното и да се потопи във великолепието на филма.
Горещо препоръчвам този филм на истинските ценители на киното!





Няма коментари:

Публикуване на коментар