Los Abrazos Rotos или поредният шедьовър на Педро Алмодовар

Този човек всеки път ме кара да мисля за толкова много неща... Пропити с толкова много драматизъм, филмите на Алмодовар все по-упорито успяват да ми въздействат... Може би, след последният, който бях изгледала преди месеци - "Завъщане" (Volver), тази вечер се почувствах толкова облекчена и удовлетворена от поредната му продукция.
Озвучен с музиката на Алберто Иглесиас, изрисуван с артисцизма на Пенелопе Крус и Луис Омар, драмата във всяка една сцена и едновременно невероятната романтика, която носи тъгата на героите, всяка сцена оживява така силно пред погледа на зрителя, в случая на мене :) , че просто се пренасяш в друго измерение.
Един мъж, бивш режисьор прекарва 14 година в тъмнина... Той пише, все още обича и живее със спомените за своята голяма и единствена любов - Магдалена (П. Крус). И понеже Алмодовар е майстор в изкуството да обвърже толкова много събития едно с друго и така семпло да покаже взаимопроникващи се драми, на зрителят не му остава нищо друго освен да интерпетира видяното и да се потопи във великолепието на филма.
Горещо препоръчвам този филм на истинските ценители на киното!

Pere Pubill Calaf (Peret) или магнетичният глас на Испания

Този великолепен китарист, певец, композитор от Каталуня, с шокиращото за повечето българи, представител на циганската етническа група е десетилетия символ на испанската (каталунската) румба.
И може би, защото напоследък се светвам за толкова много неща, случайно имах възможността да се обогатя и с невероятното удоволствие от това да слушам музиката му.
Роден през далечната 1935 г в Североизточна Испания - общината Матаро (Mataró), провинция Барселона, автономна област Каталуня, този човек продължава да прави замайваща сетивата музика.
И тъй като голямата ми страст към Испания не позволява да пропусна да споделя въодушевлението си, просто горещо ви препоръчвам да чуете нещо, защото категорично ще се влюбите.

Cantar a la vida si queréis tener, cantar, alegría de vivir
Para disfrutar, cantar
Canta y sé feliz
Cantar conmigo para tener, cantar, alegría de vivir
Para disfrutar, cantar

Canta y sé feliz

Ojos de brujo в България!

Нуево фламенко и комбинация от различни афро-кубински и индийски ритми - това е музиката на тази впечатляваща испанска групи, която съвсем случайно открих преди години и просто се влюбих в нея! И ако трябва да призная никога и не съм мечтала някога, че точно те биха ни посетили в България! Е, сбъркала съм!
Обезумяла от щастие, се моля единствено да намеря някого, който да ме придружи...Но какво пък - и сама ще се забавлявам на макс!

И във всяка мъка по троха любов...

След почти четвърт година без да споделя и мисъл, будната ми съвест най-после проговори в една отчавайваща петъчна октомврийска сутрин. Дали защото наскоро една позната спомена за моя позабравен блог, или защото просто ей-така искам да кажа едно "здравей" на света...Знам ли?!?
След многото "Хорхеви разкази" (имам впредвид Хорхе Букай), работливото лято ( с едноседмична почивка на Олимпийската ривиера) и хиляда и един проблеми, сега всякаш изтисквам косата си от водата на многобройните изваляли ме порои и с почуда отварям очи.
Наскоро , т.е. преди няколко месеца, си мислих, че отново вярвам в любовта... Уви! Сега отново съм застинала като в онези мразовити дни, когато не чувстваш ушите си от студ. ( :-) ). И за да не звуча сама за себе си изтъркано просто ще спра до тука, за да не се разчувствам в драмата на живота си.
В момента всякаш съм отдала съществуването си на мига! На онези процеси и явления, които съпътстват живота - ту внезапно, ту затлачващи всякаш дишането...А аз, аз оставам прозрачна за тях!
И някак си това звучи тъжно, много тъжно! Все едно нямам ни един борбен стимул и съм оставила себе си да бъда погълната в онези антициклони на тихо и ясно безпристрастно време, така сухо, така студено...
Но въпреки това, щастливо и оптимистично поглеждам към света около мене и както чух от един непознат с оптимистична усмивка - И във всяка мъка по троха любов... Та взех, че се замислих...и размислих. Коя съм аз? - Простосмъртната, която казва, че има проблеми, след като все още мога да обичам, мога да гледам и да се усмихвам, мога да танцувам и да крещя.. И всичко това само по себе си е любов, или просто въпрос на възприемане на света!
И как уви да очаквам да бъда обичана след като аз не знам колко струвам сама за себе си и колко се обичам! И въпреки че вече избягвам тези екзистенциални "запитвания" към мене си, а и към другите, ще кажа само : Обичайте се! Останалото е въпрос на време! :-)