Лудост

Лудост

Отприщен гняв,
примесен със смях у малко
тъга....
Крещи в тишината,
напук на тъгата,
пречупва реда
и става по-хубав...света!
Зареяни погледи
невинна усмивка
огрява лице.
И скучни са хората,
безлична природата,
не едно сърце бие в теб,
а са две!
Виждаш все образи,
чуваш все истини,
ала късно е вече на глас
да ги кажеш...
щом за хората ти си в душевен несвяст,
щом лудостта е взела
твоето съзнание!