Оковите на времето все повече блъскат стареещите мачти. Един бунтарски стих, глътка хладен въздух и вече сме готови да отплаваме към епичните брегове, където ни чака всяка сутрин до болка познатото ежедневие.
Не ми се говори за герои, нито за славни творци на словото, нито за дръзки мислители... Все повече искам да помълча, разказвайки в тишина стотици слова. Една електрична тишина.
Пълноценна и и все по-обичана! И когато до преди година блуждаех в лабиринт от лични съмнения, научно познание и безброй желания, в настоящето съм толкова далечна. И като един Байрон, родил артисцизъм в агресия, аз раждам скрито вдъхновение от толкова щастие.
И въпреки че знам на къде съм тръгнала, не знам дали не би било по-редно да се вслушам в думите на Кромуел, че най-далеко стига онзи, който не е знаел на къде отива...
Пред погледа ми е старата карта на света, която някога някой ми подари. Пресичам меридиани и някъде близо до Африка брегът е разкъсан от "разломите"на пожълтялата хартия. Неспокойно се взират в мене безброй назъбени върхове на Драконовите планини, които някога ще удостоя с присъствието си?
Объркан свят! Изпълнен с толкова жажда и толкова малки дела днес. Мечтая за нещо голямо... Без грам съжаление, без минути тъга все още вдигам старата котва и чакам пасата да духне в платната ми. И като с мощна флотилия ще плавам с толкова много идеи, с толкова много вдъхновение.
С видно спокойствие и блага усмивка аз тръгвам към себе си.
Едно старо вдъхновение с малки редакции
Не ми се говори за герои, нито за славни творци на словото, нито за дръзки мислители... Все повече искам да помълча, разказвайки в тишина стотици слова. Една електрична тишина.
Пълноценна и и все по-обичана! И когато до преди година блуждаех в лабиринт от лични съмнения, научно познание и безброй желания, в настоящето съм толкова далечна. И като един Байрон, родил артисцизъм в агресия, аз раждам скрито вдъхновение от толкова щастие.
И въпреки че знам на къде съм тръгнала, не знам дали не би било по-редно да се вслушам в думите на Кромуел, че най-далеко стига онзи, който не е знаел на къде отива...
Пред погледа ми е старата карта на света, която някога някой ми подари. Пресичам меридиани и някъде близо до Африка брегът е разкъсан от "разломите"на пожълтялата хартия. Неспокойно се взират в мене безброй назъбени върхове на Драконовите планини, които някога ще удостоя с присъствието си?
Объркан свят! Изпълнен с толкова жажда и толкова малки дела днес. Мечтая за нещо голямо... Без грам съжаление, без минути тъга все още вдигам старата котва и чакам пасата да духне в платната ми. И като с мощна флотилия ще плавам с толкова много идеи, с толкова много вдъхновение.
С видно спокойствие и блага усмивка аз тръгвам към себе си.
Едно старо вдъхновение с малки редакции
