¡Hablemos español!

Да говорим испански! Или това е един от призивите на този може би скучен съботен ден - световен ден на така омайния ми испански език.
Понякога се питам с какво толкова ме омагьоса този език, спомняйки си онзи ден, когато за първи път видях лицето на Señora Martínez. Подсещам се за първите си думи, песни, за първия си изпит... И днес, след всичко, до което имах шанса да се докосна, си давам сметка, че това е най-голямото богатство, което съм намерила, а именно - испанския език!
Той е моята емоция! Свобода! Мечта! Изказана радост! Той ме научи да чувствам други хора, други култури, други територии...
И в ден като този се замислям кои са моите любими думи...

caricia - милувка
amanecer - разсъмване
crepúsculo - здрач
circunstancia - обстоятелство
calle - улица
nostalgia - носталгия
salvación - спасение
agradecer - благодаря
huella - следа
....

И колко още красота могат да скрият толкова много думи, натоварени с тежкия смисъл на тяхната десйтвителсност, но и на тяхното звучене... И не защото биха били думи, произнесени на език, различен от българския... Просто защото бележат възхищение и благодарност за това, че могат да бъдат казани на испански.

С благодарност към всички онези, които споделят любовта ми към испанския език и които допринесоха и помогнаха днес той да бъде част от живота ми!